Letters ...

Писмо до...

Здравейте ,прекрасни.

Стартирам новата година с пост за писмото.Вдъхновена покрай празниците  и неизбежно се случи да пиша картички и да изпращам писма .Днес по рядко се  пращат писма на хартиен носител ,да го сложиш в плик и да го занесеш на пощенската кутия.Днес всеки предпочита да изпрати по facebook или по e-mail картичка ,писмо на свои приятели и близки които се намират по надалеч.Но според мен си остава магията от това да седнеш пред белия лист и да напишеш своите думи към близките хора .Няма по красиво усещане ,че когато прочетат написаното от вас, да  се прокрадне тяхната усмивка  и да ви благодарят.Струва си заради това да направите жеста.

Има и романтична страна на това да пишеш  писма.Още от древни времена комуникацията между хората е била чрез писмото.Когато са ходили на война мъжете са пращали писма на своите любими насред бойното поле ,въпреки че са чакали с месеци отговор те са се осланяли на любовта и вярата.Такива писма са публични и днес и ето някои от тях:

Изповед на Лудвиг ван Бетовен:

„Добро утро на 07 юли,

Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе, или не.Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете.Да, за нещастие, така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка?Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно.Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.

Твоят възлюбен Л.Вечно твой.Вечно моя.Вечно наше.“

Хенри VIII:

„Повелителко моя, приятелко моя!“

„Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата добра воля и Ви умолявам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще увеличи болката ми, което би било много жалко, тъй като раздялата ме наранява достатъчно, дори повече отколкото предполагах, че е възможно да боли.Това ми напомня за една подробност, свързана с астрономията, а именно, че колкото по-далече от Слънцето са земните полюси, толкова по-изгаряща е топлината. Това се случва и с нашата любов. Делят ни разстояния, но страстта се увеличава – поне от моя страна. Надявам се, че същото се отнася и за Вас и Ви уверявам, че страданията, които нашата раздяла ми причинява, са толкова големи, че биха били непоносими, ако не беше силната ми вяра във Вашата неразрушима привързаност към мен.За да Ви напомня своите чувства и тъй като не мога да бъда лично във Вашето присъствие, Ви изпращам подарък, който ще ме замести най-добре – моя портрет, както и няколко гривни, като си мечтая да бъда на тяхно място, когато ги поставите на ръцете си и изпитате удоволствието от допира им.“

От ръката на Вашия слуга и приятел,

Хенри

Има и други любовни писма , но мисля да не ви ги поствам за да не стане прекалено дълго и банално.

Това е от мен засега .Чао и до скоро!

И не забравяйте ,че усмивката краси човека :)